Странджа е не само място на граница между две държави, но и гранична земя за няколко различни биосфери. Тя съчетава по уникален начин елементи на кавказката, средиземноморската и европейската природа. За разлика от политическата граница, която разделя, в природата на Странджа границите отсъстват - те са заменени от хармония и единение на гористи хълмове, зелени речни устия , плавно преминаващи в синьо море. Съхранеността на природата на Странджа е висока в резултат на прилагания през последните десетилетия специален режим на достъп до обширни територии в съседство с държавната граница.

Поради географското положение и особения климат растителността на Странджа се отличава от европейската и се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия. Тук се намират най-западните останки на тази флора в уникално съчетание с представители на средиземноморската и европейската растителност.

В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, представляващи 50% от видовото богатство у нас. От тях 15 са балкански ендемити, 2 странджански ендемити, броят на реликтните растения е 49. От 700 вида растения, вписани в Червената книга на България, 70 са защитени в Странджа. Площта на горите е над 150000 ха. Странджа притежава едно от малкото естествени дъбови и източнобукови находища в Европа със запазен първоначален състав и разнообразие.

В причерноморските лонгозни крайречни гори интерес представляват странджанският дъб /лъжник/, скрипка, грибач; в крайморските блата /Ропотамо/ - водна лилия, бърдуче; по пясъчните дюни - пясъчна лилия, озирис, миск, зайча сянка, зайче грозде, миши уши, а по скалите - филирея и жълта папаронка.

ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕГИОНА

Странджански дъб - култова кория край с.Кости, Източен бук - край с. Заберново, Дъб благун - край с. Заберново, Дъб благун - м. Толпан, край с.Заберново, Летен дъб - край с. Заберново, Летен дъб - в м. Тетрабаир край с. Звездец, Горун - в м. Стоиловска чучурика край М.Търново Благун - в м. Тончов пазлак край с. Звездец.